Теорията за привързаността и типът личност: изследване на връзките

Тази статия е автоматично преведена от ИИ. Преводът може да съдържа грешки или необичайни словосъчетания. Оригиналната версия на английски език е достъпна тук.

Замисляли ли сте се някога защо постоянно повтаряте едни и същи модели в романтичните си връзки, въпреки всички усилия да ги промените? Отговорът може да се крие в любопитното преплитане между теорията за привързаността и типът личност.

Представете си, че вашата личност е като къща – основите ѝ са положени от генетиката и ранните преживявания, а стаите са моделирани от вашите уникални черти и предпочитания. А сега си представете стила на привързаност като входната врата на тази къща – през нея каните другите вътре или, понякога, ги държите на разстояние.

Макар теорията за привързаността и типът личност да са две различни понятия, те често се преплитат по начини, които влияят върху нашето поведение и предпочитания във взаимоотношенията – особено в любовния живот.

В тази статия ще разгледаме теорията за привързаността и връзката ѝ с личността. Осъзнаването на тези взаимовръзки може да доведе до личностно израстване и по-здравословни връзки. До края може би ще погледнете на себе си с нови очи. И, надяваме се, ще се възползвате от тези нови прозрения в своя полза.

Какво представлява теорията за привързаността и какви са стиловете на привързаност?

Психологът Джон Боулби я формулира за първи път през 50-те години на XX век. Теорията за привързаността предполага, че най-ранните ни преживявания с хората, които се грижат за нас, поставят основата за очакванията, поведението и емоционалните ни реакции във всички тесни връзки през целия ни живот. Боулби заключава, че връзките с основните грижещи се в ранна детска възраст фундаментално влияят на начина, по който общуваме с другите – от приятелства до романтични отношения.

Неговата колежка Мери Ейнсуърт и нейната докторантка Мери Мейн по-късно надграждат теорията с известния експеримент на Ейнсуърт – „Странна ситуация“. В него наблюдават как реагират бебета, когато за кратко са разделени и след това отново събрани с майките си. Изводите водят до формулиране на четири основни стила на привързаност – един сигурен и три несигурни. Тези стилове описват различни модели на поведение между майка и дете – модели, за които по-късни проучвания показват, че траят и при възрастните във връзките им:

1. Сигурна привързаност: Този стил се проявява при деца, които уверено изследват света, знаейки, че винаги могат да се върнат при грижовен и утешителен родител. Като възрастни, тези хора обикновено се чувстват удобно с близостта и лесно изграждат стабилни и здравословни романтични връзки. Те имат положителна представа за себе си и другите и балансират независимостта с емоционалната близост.
2. Тревожна, или тревожно-обсебваща привързаност: Представете си дете, което се разстройва силно при раздяла с родителя и трудно се успокоява дори след като са заедно отново. Като възрастен този човек най-вероятно ще има силна нужда от близост и склонност да се страхува от изоставяне. В романтичните връзки хората с тревожно-обсебващ стил често търсят постоянно уверение и потвърждение от партньора си и се борят с несигурност.
3. Избягваща, или отбранително-избягваща привързаност: Някои деца не проявяват силна тревога при раздяла и отбягват родителя при завръщането му. Това са ранни признаци на отбранително-избягващ стил. Като възрастни, такива хора ценят независимостта и самостоятелността повече от емоционалната близост. Им е трудно да се доверяват и често избягват дълбоки връзки и емоционална уязвимост.
4. Дезорганизирана, или боязливо-избягваща привързаност: Този стил съчетава елементи на тревожно и избягващо поведение. Обикновено отразява детство с изключително непоследователна грижа – момент на комфорт рязко се сменя с болка, било то емоционална или физическа. Такива хора като възрастни често искат близост, но същевременно се страхуват от нея. Резултатът е противоречиви чувства и непредсказуемо поведение в романтични връзки.

Взаимодействието между стиловете на привързаност и личността

Как се вписват стиловете на привързаност и теорията за личността едни към други?

Ранните преживявания с родителите ни влияят върху някои аспекти на характера ни, но и вроденият ни темперамент има роля дали ще развием сигурна или несигурна привързаност. Например, дете с по-предпазлив или чувствителен характер (може би с Интровертен или Емоционален тип личност) по-лесно ще се сдобие с несигурен стил на привързаност, ако родителят му е непоследователен. Обратно, дете с по-открита природа (като Екстравертен тип личност) може да е по-устойчиво и въпреки същите обстоятелства да развие по-сигурна привързаност.

Добре е да помним, че определени черти на личността се считат за вродени и относително стабилни през различните фази на живота. Тези същностни качества – дали сме Интровертен или Екстравертен, Аналитичен или Емоционален и т.н. – обикновено са относително постоянни. Стиловете на привързаност обаче зависят повече от преживяванията ни и също могат да се променят с времето, умишлено или не.

Стилове на привързаност и черти на личността

И така, стигаме до главния въпрос: Кой стил на привързаност е най-вероятно да има всеки от 16-те типа личност?

Може да ви разочароваме, но истината е, че няма еднозначна връзка между стиловете на привързаност и специфични типове личност. Все пак могат да се забележат интересни съответствия между стиловете на привързаност и определени черти на личността.

Сигурна привързаност

Сигурният стил най-често се наблюдава при хора с увереност и емоционална стабилност – което подсказва връзка между този модел и чертата Уверен. По-самоуверените хора по-лесно балансират независимостта и близостта, вероятно благодарение на устойчивото си самочувствие.

Макар връзката да не е категорична, изследвания навеждат на мисълта за потенциална връзка между сигурния стил на привързаност, Екстраверсията и чертата Емоционален. По-отворените към хората и емоционално настроени личности по-лесно развиват сигурни модели на привързаност.

Тревожно-обсебваща привързаност

Този стил често се проявява при хора с по-малко самоувереност, по-висока емоционална чувствителност и силен фокус върху междуличностните отношения. Тези тенденции са най-близки до чертите Неспокоен и Емоционален.

Без значение от другите си характеристики, Неспокойните често преживяват повече емоционални колебания и съмнения в себе си. Също така, хората с черта Емоционален държат на чувствата и хармонията, което може да засили тревогата им как се чувства партньорът и колко стабилна е връзката.

В нашето проучване „Разчитане на другите” питаме: „Често ли се страхувате, че другите ще ви отхвърлят?” Макар въпросът да не е насочен само към романтични връзки, демонстрира ясно как двете черти влияят на усещането за сигурност във връзките. Над 87% от Неспокойните и 82% от Емоционалните потвърждават, че страхът от отхвърляне е много реален за тях, в сравнение с едва 43% при Уверените и 55% при Аналитичните.

Вижте и графиките по-долу. На първата ще видите данните, подредени според стратегията Strategy. Сравнете Интровертните и Неспокойни Непрекъснато усъвършенстване (89% съгласие) и Екстравертните и Неспокойни Социална ангажираност (83%) с Интровертните и Уверени Уверен индивидуализъм (46%) и Екстравертните и Уверени Майсторство с хора (37%). Разликата в съгласието е впечатляваща – при Неспокойните стратегии средното е с 44 пункта по-високо от Уверените.

Във втората графика може да видите разликата между четирите Роли. Забележете, че Analyst (всички със силно изразена черта Аналитичен) имат най-ниско съгласие – 56%. За разлика от тях, типът Diplomat (с всички с черта Емоционален) показва най-високо – 82%, тоест разлика от 26 пункта.

Отбранително-избягваща привързаност

Личностите, които ценят логиката над емоциите и независимостта над взаимната зависимост, може да развият отбранително-избягваща привързаност, ако ранният им опит подсили естествените им склонности като механизъм за самосъхранение. Данните сочат силна връзка между този стил, Интровертността и черта Аналитичен.

Интровертните хора често имат силна нужда от лично пространство във връзките си, което понякога се изразява в отдръпване при напрежение. Аналитичните личности са известни с независимия си характер, склонността да разчитат повече на себе си, отколкото на емоционална връзка и уязвимост с партньор.

В нашето проучване „Емоционална уязвимост” питаме: „Веднага след като споделите нещо уязвимо, изпитвате ли облекчение или напрежение?” Въпреки че въпросът не е пряко за интимна романтична комуникация, той разкрива кой тип лесно изпитва дискомфорт при емоционално открит разговор.

Близо 67% от Интровертните се чувстват напрегнати, след като са били емоционално уязвими, срещу 48% за Екстравертните.

Ако разгледаме чертата Аналитичен, над 71% споделят, че изпитват напрежение, докато при Емоционалните този процент е малко над 57%.

Боязливо-избягваща привързаност

Този стил кара връзките да се усещат като влакче на ужасите – хората с боязливо-избягваща привързаност се колебаят между желание за близост и страх от нея. Тези противоположности често объркват партньора им – понякога имат нужда от увереност, друг път от пространство. Понякога се споделят, но понякога се затварят напълно емоционално.

Склонността към вътрешни колебания и самосъмнения прави Неспокойните по-податливи към този стил. Техните вътрешни борби се проявяват като динамика „дръпни-пусни” във връзката – сърцевината на този стил: желание за близост, но затруднение в навигирането ѝ, което води до отдръпване.

Интересното е, че тази несигурна привързаност изглежда различно според чертите на личността. Екстравертните търсят връзка за утеха, но се отдръпват, когато стане твърде интензивно. Интровертните копнеят за дълбочина, но се затрудняват с уязвимостта, нужна за поддържането ѝ.

Взаимодействието между чертите Аналитичен и Емоционален също внася допълнителен слой в този стил. При силно изразена Емоционална черта, човек може да е силно чувствителен към емоционалните нюанси и така и желанието, и страхът от близост се засилват. За Аналитичните преобладава рационализирането на чувствата, което води до разминаване между нуждата от близост и способността тя да бъде изразена.

Какъв е моят стил на привързаност?

Опознаването на собствения ви стил на привързаност е чудесна начална стъпка в изследването на поведенческите ви модели във връзките. Но как да разберете какъв е вашият?

За щастие, може да започнете просто с малко самоанализ. Каним ви да размишлявате над следните въпроси, за да откриете закономерности във вашето поведение в романтичните връзки:

1. Колко удобно ви е с емоционалната близост? Лесно ли споделяте чувствата си или по-скоро ги пазите за себе си?
2. Често ли се тревожите, че партньорът ви ще ви напусне или не ви обича достатъчно? Как изживявате раздялата, дори кратка?
3. Лесно ли разчитате на другите, или предпочитате самостоятелност? Как се чувствате, когато някой разчита на вас?
4. Как реагирате, когато партньорът има нужда от емоционална подкрепа? Откривате ли се без трудност, или ви кара да се чувствате неудобно?
5. Как се справяте с конфликтите във връзките си? Предпочитате ли директния сблъсък или спокойния, уважителен разговор? Или изобщо избягвате трудните теми, като си давате пространство или се самопригаждате, за да избегнете сътресения?

Няма официална скала за диагностика по тези въпроси, но все пак ви окуражаваме да обмислите отговорите си и да ги сравните с описаните по-горе стилове. На кой стил най-много съответстват?

Ако желаете по-конкретен отговор, посетете The Attachment Project, където може да направите кратък тест за най-вероятния си стил на привързаност. Имайте предвид, че много хора не попадат изцяло в една категория. Възможно е да имате характеристики и от няколко стила. Целта не е да се етикетирате, а да получите повече яснота как общувате във връзките си.

Мога ли да променя стила си на привързаност?

Добрата новина е, че дори несигурният стил на привързаност да е дълбоко закоренен, той не е нещо неизменно. С достатъчно осъзнатост, усилие и често с подкрепата на здравословни взаимоотношения (или терапия), е възможно да се доближите до сигурния стил.

Как изглежда това в реалния живот? Отговорът зависи за всеки човек и често се влияе от партньора, културата и други обстоятелства, но отново може да се обърнем към теорията за личността за вдъхновение:

• Екстравертните личности могат да използват социалната си енергия, за да инициират редовни, смислени разговори с партньора – така свикват с по-дълбока връзка отвъд повърхностното.
• Интровертните типове могат да отделят време без разсейване за споделени моменти, така създават доверие и комфорт в отношенията си.
• Аналитичните могат да се опрат на логиката си, за да разпознаят повтарящите се модели във връзката и да разработят практически стратегии заедно с партньора си за справяне с проблемите на привързаността.
• Емоционалните личности могат да насочат вродения си емоционален интелект и съчувствие и към себе си, за да валидират и изразяват чувствата си по-лесно.
• По-уверените типове да използват самоувереността си, за да комуникират ясно и доброжелателно нуждите и границите си и да насърчават партньора също да го прави.
• Неспокойните могат да канализират самоосъзнатостта си в открити разговори за собствените си чувства и притеснения – заедно с партньора си – за да разпознаят слабите си места и да изградят по-здрава и подкрепяща връзка.

Помнете: промяната е процес, а не събитие. Ако имате несигурен стил на привързаност, по-пътя към по-сигурна свързаност често ще излизате извън зоната си на комфорт. Необходими са време, търпение и съчувствие към себе си. Познаването на личностните ви тенденции ще ви помогне да тръгнете към личностно израстване с отворени очи и да разпознавате и компенсирате слабите си страни, като същевременно използвате силните си.

Финални размисли

Теорията за привързаността и типът личност са два различни начина да разберем себе си и връзките си. Те не обясняват всичко за нас, но изследването им може да донесе ценни прозрения за поведението, предпочитанията и връзките ни.

Когато разберете стилa си на привързаност редом с личностните си черти, придобивате по-пълна представа за себе си. Това знание е мощен катализатор за личностно израстване, като ви помага да навигирате предизвикателствата във връзките си и да изграждате по-удовлетворяващи, пълноценни отношения с любимите си хора. Дори да сте със сигурен стил, или повече със склонност към тревожност или избягване, осъзнаването на тези модели ви дава сила да сте по-активни и позитивни в любовта.

Каква е следващата стъпка? Може да обсъдите тези идеи с партньора си или с доверен приятел. Може и просто да започнете да наблюдавате собствените си модели във връзките. Каквото и да решите, разгледайте следващите статии от тази поредица, където ще покажем как знанията за личност и стил на привързаност да се ползват за щастлива връзка:

• Как да подкрепите партньор с тревожно-обсебващ стил на привързаност: ръководство за всички типове личност
• Как да подкрепите партньор с отбранително-избягващ стил: ръководство според личността
• Как да подкрепите партньор с боязливо-избягващ стил на привързаност: ръководство според личността

И помнете – всяка малка стъпка към самоосъзнатост е напредък. На добър час във вашето пътешествие към растеж и себепознание!

Още по темата

• Различни начини да кажете „Обичам те“: езикът на любовта и типът личност
• Самоизразяване, граници и любов: да говориш открито, когато е важно
• Как си пречим сами: вътрешните бариери пред любовта според всеки тип личност
• От романтика към дълбока интимност според типа личност
• Потопете се дълбоко в личностното си развитие с нашия премиум пакет от ръководства и тестове за вашия тип личност.