В първата част от тази поредица обсъдихме защо използването на теорията за типовете личности може да бъде полезно при създаването на измислени персонажи, а дори и в самото писане. Но как изглежда това на практика? Нека разгледаме по-отблизо как интегрирането на типологията в развитието на персонажи може да ги направи по-убедителни и реалистични, с няколко примера.
Последователност
Когато авторът има предвид типа личност на даден герой, той може да изгради сравнително последователно поведение и така да избегне объркването или раздразнението на читателите с привидно непоследователни или нелогични действия. Нека започнем с пример.
Пример: Сержант Дениз Уошингтън (Неспокоен Протагонист, ENFJ-T) винаги беше първата, която прекрачваше прага при обиск. Неумолима още от деня, в който се присъедини към полицията, тя искаше да докаже себе си сред морето от мъже, което понякога сякаш заплашваше да я удави. Тя работеше с гордост, стъпваше напред решително, за да разбие закостенелия, остарял манталитет на отдела, също толкова мощно, колкото и да изрита врата при акция.
Обръщането към модела по теорията на личностните типове за Неспокоен Протагонист помага да се разбере как би действал този герой в дадена ситуация. Тя е смела, гледаща напред, идеалистка и неспокойна. Познаването на склонностите ѝ и типичното поведение дава на автора насока как би реагирала при конфликт с колега, кавга с любим човек, смърт в семейството или дори нещо толкова просто като дете, което събаря лампа. Това подкрепя последователността на героя, независимо кой етап от историята се пише.
Понякога персонажът трябва да направи нещо, което сякаш не е в неговия типичен стил. В такива случаи авторът трябва да обясни или намекне за причината. (Ще се върнем към тази тема по-подробно в трета част.)
Мотивация
Осъзнаването на поведение, подбудено от личностните черти, помага на авторите да дадат на героите убедителни причини за действията им и умело да ги свържат с техния предишен живот и лични детайли.
Пример: Арман (Уверен Логик, INTP-A) се скиташе из халифата, неспособен да намери радост в занаята на баща си или утеха до майка си – и изобщо не се интересуваше от тяхното неодобрение. Тръпката на откривателството винаги го теглеше напред, както и предизвикателството да отмъква най-скъпоценните камъни от благородниците на страната. Арман не виждаше престъпление в това да краде от богатите, нито причина да не забогатее в процеса, и винаги с удоволствие гонеше нови хитри схеми.
Защо Арман не се тревожи за закона и за родителските очаквания? Просто алчен ли е? Може би не. Като Интуитивен, Аналитичен тип, той рационализира всичко, което ограничава вдъхновението му, и предпочита независимостта, защото е донякъде изолиран от чуждите емоции. Уверената му Идентичност го прави самоуверен, но не и амбициозен в структурата на живота си – прави това, което иска, когато иска. Търсещата му личностна черта подхранва любопитството му и го кара да се чувства комфортно да пренебрегва правилата. Той е привлекателен мошеник, но не разкайващ се нарцис.
Взаимодействие между героите
Разбирането как различните типове личности си взаимодействат позволява на авторите да доразвият отношения – положителни или отрицателни – между персонажите, вдъхновявайки свежи сюжети и сцени.
Пример: Лука (Неспокоен Медиатор, INFP-T) ставаше все по-притеснен от непознатия си спътник. Достатъчно лошо бе, че седалковият лифт необяснимо беше спрял над остри, заплашително стърчащи скали сред закъснял сняг, но и американецът до него изглеждаше толкова безгрижен, колкото и неподдържан. „Пич, мисля че просто можем да скочим надолу“, каза американецът (Уверен Предприемач, ESTP-A), навеждайки се напред и разклатвайки седалката. „Моля те, спри да мърдаш. Просто нека изчакаме... моля те“, отвърна Лука с мъчителен швейцарски акцент на английски, съжалявайки, че не е останал в ателието си в Берн. Американецът само се засмя и раздвижи краката си, поклащайки ги още повече. „Пич! Спокойно, бе...“
Знанието, че Лука е чувствителен, затворен тип, насочва автора как да реагира той на самоуверена, безгрижна личност като Уверен Предприемач. Лука е ужасен от потенциални опасности, но си остава учтив, докато американецът се доверява на личната си преценка и не се замисля за притесненията на другите относно „какво-ако“. Когато имаш ясно усещане за полярностите на героите според типологията, самото взаимодействие се пише почти от само себе си.
Вътрешни реакции
Да вземете решение как героите да почувстват дадено събитие е много по-лесно, ако следвате поведенческата карта на теорията на личността, което помага на автора да доразвие реакциите и вътрешните мисли на персонажа. Това е особено ценно при експозиция и вътрешен монолог. Да вземем например историята за овдовял мъж на средна възраст, уморен от самотата и борещ се със своята изолация.
Пример: Кристофър (Неспокоен Архитект, INTJ-T) не знаеше как да реагира на флирта на баристката. Беше ли чисто професионална любезност или наистина го намираше за привлекателен? Не си въобразяваше ли нейния интерес? Бе опитал както с щедри бакшиши, така и без бакшиш, но тя всеки път му отделяше специално внимание, което разпалваше дълго спотаени юношески надежди. Мисълта да започне връзка с по-млада жена го караше да се замисли дали би могъл изобщо да си позволи да следва желанията си. Разбира се, всички тези мъчителни размишления не раждаха никаква социална смелост, а сутрешният му разговор с нея бе също толкова рутинен, колкото и поръчката му за кафе.
Осъзнаването на вътрешните процеси, водени от личностните черти, помага на автора да избере типа личност на героя и според това да опише подходящи вътрешни преживявания. Неспокоен Архитект изключително добре пасва на този овдовял герой – въпреки живото си въображение и вдъхновени желания, този тип обикновено се колебае да действа, пречупва чувствата си през рационална призма вместо да ги изрази спонтанно – склонност, която превръща романтиката в напрегнат разказ.
Автономност
Писателите на художествена литература до известна степен са ограничени от собствения си тип личност, прехвърляйки себе си върху героите и понякога неволно замъглявайки образите с черти от своята натура. Да мислиш като коренно различен човек е предизвикателство, но разбирането на другите типове може сериозно да помогне на автора. Това също така улеснява разграничаването между героите – те могат да изпъкнат един от друг, макар и измислени и описани от един и същи ум.
Пример: Авторът (Неспокоен Активист, ENFP-T) пише мрачна история за семейна двойка от предградията, която се опитва да се справи със смъртта на единственото си дете – тийнейджър, загинал в катастрофа, шофирайки пиян. Авторът решава, че бащата е Неспокоен Логистик (ISTJ-T) и проучва как този тип би понесъл подобна травма. Докато по природа самият автор би търсил подкрепа от близки в такъв момент, той осъзнава, че бащата вероятно потиска болката си и решава да опише как се потапя в тъмнината на алкохолизма, за да избяга от емоциите си.
Убедителното изобразяване на герои, които ти се струват непознати, може да е трудно, но теорията на личността е като екскурзовод из странния свят на чуждото сърце и ум.
Гъвкаво вдъхновение
Когато героите са дефинирани чрез личностни типове, въображаемият свят на автора по-лесно ги „вижда“ в действие и така се раждат чудесни сюжетни идеи. Конфликтът или хармонията между стиловете, подходите и дори дългосрочните цели на героите стават още по-ясни, когато са изградени на базата на устойчив тип. Вероятните взаимодействия между видовете типове са само началото – авторите имат пълната свобода да определят действията на героите.
Пример: Герои с напълно различни типове могат да създадат силна връзка, защото противоположните им черти се балансират и ги превръщат в отличен екип. От друга страна, същите тези типове могат да се намразят, ако не са достатъчно зрели, за да видят ползата от балансираното сътрудничество, а предпочитат да налагат собствения си начин. Сходните по тип личности пък могат да хармонизират като сродни души или пък да преживеят сериозни сблъсъци на култури, убеждения или лична мотивация, въпреки близостта в характера.
Дали личностите на героите ще ги обединяват или настройват един срещу друг, авторът може да постигне по-голяма дълбочина, когато мотивите им са формулирани с помощта на теорията за типовете личности. Разбира се, само защото героите имат дълбочина и последователност, не означава, че трябва да са предвидими – а това ще бъде темата на следващата ни част.
Допълнително четиво
Вижте и другите статии от поредицата ни за писане на художествена литература:
Теорията на личността във фикционалното писане I: Озарете героите си с характер
Теорията на личността във фикционалното писане III: Граници и нарушаване на правилата
Теорията на личността във фикционалното писане IV: Дълбините на злото – „Лошите герои“
Теорията на личността във фикционалното писане V: Писане за читатели с различни типове личности
Теорията на личността във фикционалното писане VI: Разширяване на въздействието